Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тяло и душа Приказки за пораснали деца Да отвориш вратата пред себе си
Сряда, 28 Март 2012 07:39

Да отвориш вратата пред себе си

Написана от 

В живота ни винаги се появяват картини, събития, срещи, които те провокират. Ето такава беше тази поредна среща на нашата Духовна Академия на Мистериите „Мадара”.

Запознаване и усещане с тракийските нрави, духовни практики, ритуали. Влизане през вратите на техният живот. Усета за великите тракийци ме преследваше през цялото време и сякаш пътувах през времето и бавно се вливах с тяхната енергия.

Това ме кара да се чувствам изпълнен с удовлетвореността, че може би притежавам нещо от тях. Да, точно така - имаше удоволствие и удовлетвореност. Провокациите на събитията и различните енергии които ни следваха през самата среща ни правеха приповдигнати и дори напрегнати, но когато отново влизахме през техните врати и медитирахме ставахме умиротворени и щастливи, че сме се докоснали до тях, Великите тракийци.

Те са носели познанията през времето, оставяли са традиции, поставяли са много начала, отваряли са вратите на познанието пред себе си, но има и нещо, което ме озадачава. Когато са приключвали или са правели свещени ритуали са затваряли вратите след тях. Защо са правели така, кое ги е провокирало да бъдат толкова сакрални. И ето, че за мен отговорът не закъснява, за да не оставят енергията да се пропилява, а този който е готов ще я отключи наново, ще знае как и кога да го направи.

Колко е велико и просто в същото време.

Имали са усета  за право на избор, което е основно правило на съществуването, а то е  винаги в нас.

Много учени и археолози, иманяри са се опитали да отварят вратите на техните свещени места, но те са правели това само механично и чисто човешко,  физически. А това не е достатъчно. Това го разбрах пред свещената голяма могила в Старосел наречена „Четиньова”. Много от нас усетиха нещо в себе си, вибрация, поклащане когато влязоха и то не е напразно. Всички се впуснахме директно през вратата на храма, но той все още беше затворен за нас въпреки отворения вход.

Не бяхме направили достатъчното и необходимото за да ни допусне енергията на храма. Не напразно тя е на най-горното ниво на комплекса. Значи има защо, не всеки е имал достъп да влиза там. Отново тези Велики тракийци ми показаха, че когато сме готови и подготвени, тогава ще се влеем в тяхната енергия. Иначе оставаме енергийно отвън.

Имаше и още нещо, което ме провокира да пиша за това. Траките винаги са правили своите ритуали, когато човекът е подготвен и готов. Жречеството на тези хора ме е озадачавало. Те са имали познанието за света като цяло, Вселената като цяло и са знаели как да общуват с нея. Големият камък пред Храмът „Четиньова” Могила, който си е една обсерватория, показва това. Ориентацията за посоки и време винаги е била с тях.

Е, аз започнах малко отзад, защото така се движехме по време на нашата експедиция на Академията, но сега усещам, че е трябвало да тръгнем от там -Храмът „Четиньова” могила.

Изгледът е великолепен, енергията те полазва когато си готов да я усетиш и ето вратата сама се отваря пред теб.

Има още нещо, което може и клиширано да прозвучи, но много от нас се сещат за твърдението, че във виното е истината. А ето тракийците и това са знаели,  и са правели от тази божествена напитка, точно тук на този храм. Тя е присъствала на много места в ритуалите и умиротворяването на енергиите, даренията, които са отправяли към техните божества. Колко слънчеви са били те, ами да колко слънце е необходимо за да узрее гроздето от което да направят своят елексир и после да го употребят с умисъл там, където е трябвало.

Но нека продължа с отварянето на вратите пред мен, за да усетя още от тракийската енергия. Когато ни трябва отговор на напиращият въпрос в нас, ние се опитваме да го получим. И ето нашата група, точно в подножието на това свещено място си задодохме въпросите и отговорите не закъсняха. Всеки имаше какво да пита, какво да разбере и там на нивото на „Хоризонталната могила” те дойдоха. Да може би  така са правели и те - Великите тракийци.

Тяхното присъствие и енергия ни следваше, по-точно беше може би, че ние я следвахме. Някъде в нас имаше затворена врата към тях и трябваше да я отворим, това усещах навсякъде където бяхме. Просто мястото там е пропито с портали.

Голямата косматка, Оструша и другите могили храмове показваха това. Свещената геометрия, Астрономията и Вселената сякаш бяха допирните точки на тези хора. Навсякъде присъстват. Въпреки, че всеки път вземахме билетче и трябваше да влезем в тези могили, което се явяваше нашият материален пропуск, не закъсняваше и енергийното пропускане през порталите. Това разбрах, когато направихме макар и кратки медитации в тези храмове. Сякаш нещо се повдигаше в мен отвътре. Правеше ме превъзбуден, това се усещаше и в другите академици на нашата експедиция. И отново ни показаха, че вратите са много и всеки има ключ към някоя врата, но после след усещанията, които получихме в енергията се оказа, че всеки е разбрал част от оня пъзел, с който се опитвахме да напаснем цялата картина. Нямаше насилие и жертви. Имаше ритуални и жречески усещания за обединяване, събиране и пазене. И това разбрах не само аз, което ме накара да повярвам в енергията на тракийците още повече. Просто бяхме в нея и трябваше по някакъв начин да я запазим и да продължим да усещаме, ами ето отваряме вратата и после я затваряме, за да запазим това, което сме усетили. Това са правели и те, просто ни показваха навсякъде.

Осъзнаването продължи, когато се добрахме с нашата експедиция до каменния мегалит „Вратата на Богинята” в Бузовград. Навсякъде усещахме присъствието на тракийската енергия - мъжката и женската. А тя беше там и просто трябваше да я пропуснем в нас. Така и стана, това което преживях аз и останалите академици се запечата в нас и нашите фотоси, които някои направиха с техния великолепен усет.

Отворихме вратите на тракийците в нас и после трябваше да ги затворим, както и те правеха, за да запазим енергията, силата и спокойствието..

Радостта от това преживяване, емоцията и енергията посрещнах и запазих заедно с всички, които бяхме там на експедицията на нашата Академия. Заедно отворихме вратите пред себе си  и отново ги затворихме, за да остане енергията на Великите Траки умиротворена и завинаги в нас.

Фотографии, любезно предоставени от Илиан Божанов

Последно променена в Сряда, 28 Март 2012 12:21
Д-р Христо Михайлов


Уеб сайт: www.lotos-harmony.org Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната