Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тайни и загадки Енергийна география България Туристически пътеводител за района около Якоруда част 1
Понеделник, 28 Май 2012 17:26

Туристически пътеводител за района около Якоруда част 1

Написана от 

Ако случайно някой обикновен Българин чуе думата Якоруда веднага в съзнанието му се явява някакво затънтено, изостанало място, в което живеят невежи, полуграмотни хора с различна религиозна принадлежност.

За жалост това са фактите които формират представата за действителността в нашият град.

Олтар за възлияния

Със следващите редове ще се опитам да  представя по малко по различен начин  настоящето и особено миналото на мястото в което живеем. Ще се опитам да представя местните хора като наследници на една от най - древните цивилизации на света, като наследници на един от най- гордите и свободолюбиви народи и накрая като една от най - изстрадалите но оцелели общности от древността.

Олтар за възлияния

Когато се говори за античната история на Якоруда, трябва да се отбележи, че първото население оставило следи по тези земи е от траки, принадлежащи към племето Беси. Артефактите от тяхното съществуване датират от много преди Христа. Цялата планина над Якоруда, включително и алпийската част, са осеяни с издълбани в скалите знаци, изградени жертвеници, останки от тракийски селища, както и хиляди олтари използвани както за жертвоприношения, така също и за възлияния. Олтарите за възлияния представляват изсечени в хоризонтална скала една или няколко заоблени панички.

На тези олтари са поднасяни в дар на бога Слънце – Сабазии някой от основните храни и питиета за месните хора , без месо. Около изсечената паница се подреждат нечетен брой ечемични питки. Дарителят поставя дясната си ръка на сърцето, застава срещу слънцето, с лявата ръка изсипва в паничката първо мляко, след това пчелен мед, после червено вино и накрая вода. После се изправя в цял ръст поглежда към слънцето и

произнася на ум някаква молитва или желание което иска да му се изпълни. Така подреденото възлияние ме навежда на мисълта, че това всъщност е рецептата за приготвяне на тракийското питие Медовина. В района са останали още много погребални могили, езически светилища, долмени и много други мегалитни формирования. Такива са няколкото кромлеха / Турица / - представляващи система от подредени в два кръга /един по - голям и друг разположен в него по - малък/, побити камъни в които са изпълнявани ритуали и танци в чест на слънцето.

 

 

 

 

 

Кромлех – Турица                                  Менхири - Турица

Танците са изпълнявани от млади девойки облечени в бяла премяна. Може би танцът Паневритмия, изпълняван от Дъновистите на платото на Седемте рилски езера, е взаимстван и възроден от Петър Дънов точно от този езически  ритуал. От тук може би носи името си и месноста.Други подобни формирования са също побитите камъни в прави, успоредни редици наречени Менхири / Турица/. В същата местност се намира и култов комплекс от побити камъни върху една цяла поляна във формата на спирала, с посока обратна на часовниковата стрелка. Докато Кромлехите и Менхири са често срещано явление наблюдавано  почти по целият свят, то побити камъни във формата на спирала не са открити никъде другаде, освен в района на Якоруда. Каква е била ролята на този комплекс ще се разбере след предстоящите проучвания. Моите лични предположения са, че става въпрос за може би първата космическа обсерватория в древния свят, или символичното изобразяване на нощната богиня майка – представяна като вселената във вид на спираловидна галактика. В съседната местност / Бръбрите / се намира Царският трон. Той представлява издълбано в скалата каменно кресло в което е седял може би царят на Бесите.

Спирала Турица

Стола е така изсечен, че има издълбани вдлъбнатини където царят да постави краката си. Има издълбано ложе където да се седне. Има издълбана ямка от лявата страна където царят си поставя левият лакът, а китката и дланта му са обърнати надолу, като от горната страна на същата ръка е стояла опитомена граблива птица / орел или сокол / символ на властта. На около петнадесет сантиметра под ямките за краката е издълбана малка, кръгла вдлъбнатина в която е поставян жезъла на царя, който е държан властнически с опъната дясна ръка.

Върхът на жезъла е оформен като шишарка– символ на жлезата епифиза, която от своя страна е символ на мъдростта и разсъдъка. Местните иманяри са го нарекли „ Бръснарския стол”.

 

 

 

 

 

 

Царски трон – Бръбрите               Царят на Бесите

Създали са си и легенда как комитите са се бръснeли един друг на него и в близост до него са заровили голямо имане. Малко преди Бръбрите, в местността Удевото, в близост до стария път за тракийското селище Миланица върху средно голяма скала е издълбано доста добре запазено сърце с размери около 50 на 40 сантиметра. Сърцето е почти вертикално. При първата среща на професор Валерия Фол с мегалита тя попита с недоумение, какво търси в територията на Бесите древно египетският култов знак сърце, което само по себе си ме навежда на мисълта, че е съществувала кармична връзка между Бесите и Древен Египет.

Сърцето от Удевото

Знаем също, че фалосът е бил издигнат в култ и обожествен от почти всички древни народи. Знаем, че са откривани доста и различни по материалния си произход фалоси. Знаем също, че единственият досега известен фалос изработен от мегалитна, матерична скала се намира пред храма на бог Шива, но на никой не е известно, че на баира Светица близо до село Юруково е изработен в древността мегалитен фалос висок почти 8 метра.На самия баир, в близост до фалоса има останки от кръгла каменна постройка която може би в древността е изпълнявала ролята на храм или светилище.

Легендите  разказвани от старите хора гласят, че при фалосът са водени жени  от целия познат тогавашен свят, които са имали проблеми със зачеването. Вярвали са, че проблема ще бъде разрешен след като направят дарение и пренощуват една нощ в близост до него.  Движейки се по горските пътеки, почти на всяка по-голяма скала са издълбани различни по големина и форма знаци. Едни наподобяват животни, други различни по големина и дълбочина панички, трети са като преплетени змии, четвърти са като стрелки и много други.

Фалос – Светица - Юруково

Всичките тези издълбавания от човешка намеса могат да се нарекат с едно общо име – мегалитни формирования. Голямата заблуда сред местните хора е, че това са иманярски знаци /нишани/ , което води от своя страна до доста амбициозно копаене, но винаги без резултат. Няма кой да разясни на хората, че това всъщност е пиктографското писмо на траките или по точно казано- техният знаков пътеводител. Когато се движиш по тези пътеки те обзема чувството, че около теб и заедно с теб се движи и те съпътствува духът на тези древни хора. Колкото повече опознаваш това необикновено място, толкова повече се убеждаваш, че този дух е тук. Той никога не е напускал своите владения. В едно от малкото оставени писмени свидетелства за племето Беси се споменава за успешното  въстание срещу акта на Римската империя за отнемане на светилището на Дионисий, през 15 – та година пр. Христа, предвождано от главният пазител Вологес. Първоначално въстанието успява, но в последвалите действия от страна на Рим през 11-та година от Христа, бесите са разбити, като повечето от тях са прогонени в днешна  Добруджа. В района остават да живеят една малка част от племето и то в най- недостъпните места, високо в планините или по точно в северозападните Родопи и югоизточния дял на Рила. Трябва да се отбележи, че Бесите живели в района около Якоруда никога не са покорявани. Те стриктно са пазели своите традиции, своята вяра в Орфеевите завети, както и своята независимост. Ето защо всичко оставено ни от тях е ценено и пазено ревностно през вековете. Местното население винаги се е отнасяло с необходимото уважение и респект към паметта на предците си. В последно време се забелязва един разбираем стремеж у по- големите градчета и общини в Родопите, да обосноват и свържат своята местна история и култура с историята и културното наследство на траките от племето Беси. Те обаче умишлено пренебрегват сведенията оставени от всички хронисти и летописци от древността, а именно – Племето Беси е от жречески род, обслужващ светилището на Дионисий, което се намира на един връх в най високата планина в Тракия, близо до планината Орбели/Пирин/. Племето Беси живее на недостъпни места, високо в планините, в подножието на снежните върхове. Племето Беси са главните рудари на всички траки. Къде е това място, до което е близо планината Орбели /Пирин/? Къде са тези недостъпни планини със снежни върхове? Къде са тези съществуващи и до днес антични мини? Колкото и елементарни познания да имаме по география, като отворим картата на Балканите, ще забележим, че по дадените описания подобни върхове и недостъпни планински масиви има само в югоизточния дял на Рила, разположен над Якоруда. Други описания от древните летописци дават още по подробни факти за главното прорицалище на Сабазии/Загрей, както го нарича Орфей. Те описват кръгла каменна постройка с отвор в средата на покрива, намираща се на самият връх.

Слънчев часовник - светилище

При направени сериозни проучвания от моя страна, попаднах на връх в южна Рила намиращ се между курортите” Трещеник” и „Семково”, разположен точно срещу планината „Орбели” – „Пирин”. Характерното за този връх е че точно най-отгоре съществуват останки от кръгла каменна постройка с диаметър около 6 – 7 метра. На около 7-8 метра от постройката е изграден в скалата жертвеник специално предназначен за принасяне в жертва на не какво да е а на бик. Малко по встрани се забелязват останките от още няколко помощни култови постройки. На самия връх, на около 3-4 метра югозападно от храма има плоска скала в най предната част на която е изсечен уникален слънчев часовник.Този часовник със сигурност е с няколко хиляди години по стар от познатите ни до сега. По склоновете на върха, от всичките му страни са изсечени в скалите повече от 100 олтара с различна форма повечето от които са ползвани за възлияния. Въпросният връх  се казва „Лопатица” и е висок 1980м. Както го описва Калистен – / летописеца на Александър Велики/ докато се изкачиш до него се минава през всякакви гори с всякаква растителност, /включително бяла мура и клек/.

Същият е издаден доста на по преден план в сравнение с целия южен склон на планината. Фактически „Залмоксис” или „Лопатицата”, както го наричат местните хора се явява като самостоятелен връх. Между постройката на светилището и жертвеника е имало голямо огнище в което според легендите които съм събрал е пален голям огън всяка вечер. Целта е била огъня да се вижда от почти цялата  територия населявана с Беси. Още от сведенията оставени ни от древните летописци става ясно че, култовото място е използвано не само като главно светилище на Сабазии/Загрей, а и като главното прорицалище в древния свят. Не случайно тука са направени най известните и съдбоносни предсказания в древността. Така например на това място е предсказано на Александър Велики, че в най скоро време той ще властва над целият познат тогавашен свят. На това място е предсказано на Гай Октавиан, че неговият син Юлий Цезар ще владее целият тогавашен свят. Освен тези, са направени и много други съдбовни предсказания. Смайващото в случая е, че всички са се сбъдвали на почти сто процента. Тази е и причината таксата за прочитане на бъдещето да е доста внушителна. До върха се е стигало по две пътеки. Едната от изток, а другата от югозапад. Задължително изискване е било ако пристигнеш по едната да се завърнеш по другата пътека. На около 200 метра под върха, до самата източна  пътека е имало  пост от въоръжени войници, които са проверявали поклонниците и са вземали определена такса. До самата пътека, върху скала е издълбано в много правилна форма нещо като тава с дълбочинно 5 сантиметра и диаметър 25 сантиметра. Напълването на тази тава със злато е мярката която трябвало да се плати за да се извърши гадателство. На същото разстояние по югозападната пътека е имало същият пост, със същите задачи но, забележете тавата тука е с дълбочина 7 сантиметра и диаметър 40 сантиметра.

Тавата – Светилище

След като се минело по горепосочената процедура, поклонниците били  съпровождани до самото прорицалище. Там ги посрещал главният пазител, който отговарял за охраната и спазването на реда при изпълняването на всички ритуали. Той изпълнявал ролята и на главен ковчежник. Не случайно в едната от помощните кръгли каменни постройки, ползвана като съкровищница за складиране на даровете е имал право да влиза само пазителя. В този склад в специално изработена ниша под земята, е съхранявано и ритуалното вино както и всички билки, корени и други материали необходими за определените процедури.

Когато говорим за Главният пазител и за Орфей, задължително трябва да споменем една от теориите на професор Валерия Фол, че Орфей е може би титла на главният цар-жрец, на главният посветен, на главният пазител на знанието и всичко свързано с мистичните ритуали в храма. Според тази теория Орфей е съществувал постоянно и едноименната титла се е предавала чрез ритуално посвещаване в определен ден от годината в специално пригодена за целта пещера утроба.

Хранилище за ритуално вино

Този ритуал на посвещение се е случвал веднъж на всяко поколение когато действащият Орфей прецени, че краят му наближава и познанието трябва да бъде предадено на най достойния за да бъде съхранено.   На около 5 метра по нагоре от склада има друга кръгла каменна постройка  която е ползвана като жилище на жриците. Колко са били  на брой не е известно, знае се само, че са били нечетен брой /5 или 7/ и с прорицанията се е занимавала най – младата, другите са изпълнявали асистираща функция. Малко в страни на около 10 метра от жилището на жриците съществува трета кръгла каменна постройка. В нея са нощували войниците от охраната.

Най – отгоре, на самия връх, както вече споменах се намира самото прорицалище или светилище на главния бог на траките – „Сабазии” или „Загрей”. Какви са били и как точно са изпълнявани ритуалите свързани с посвещаването в Орфеевото учение може да се разбере от проучванията и публикациите на  професор Александър Фол. В тях той подробно и задълбочено пресъздава замисъла на целият ритуал. Моите проучвания бяха съсредоточени най вече върху загадъчната мистерия около самото пророкуване. През лятото на 2010 година посетих светилището над 30 пъти. През няколко от посещенията бях придружен от мои приятели. С един от тях /няма да споменавам името му/ споделих, че според мен мястото е доста загадъчно и ако е светилище би следвало да излъчва някаква енергия. Приятелят ми спомена, че познава български професор / физик /, който е изобретил метод за измерване енергията на водата. За целта взехме 4 пластмасови бутилки с минерална вода. Едната бутилка завихме в станиол, после във вестник и я оставихме като еталон за сравнение да пренощува в хижа Трещеник. Още същата вечер занесохме при светилището и оставихме на различни места трите останали шишета. На другата сутрин към 10 часа се върнахме на „Лопатицата”, взехме и обвихме пренощувалите бутилки по същият начин както първата. След около една седмица приятелят ми се обади и с въодушевление започна да обяснява, че въпросното място наистина е много специално. След направените изследвания професора установил, че водата пренощувала във останките на постройката на върха не само не се е заредила, а даже се е изчистила напълно от всякаква  енергия. Според него мястото е уникално.  Досегашните му изследвания показвали, че всяко проучвано място излъчва малко или много енергия. За пръв път му се случва да изследва абсолютно чиста от енергийно състояние вода. Това го навежда на мисълта, че мястото е енергиен вампир и вместо да излъчва то всмуква енергия. Човекът е на 75 години и въпреки преклонната си възраст е изявил желание да посети през пролетта горепосоченият връх за да направи допълнителни изследвания. Освен тези направих и някои други проучвания. Поразпитах и записах няколко легенди както от иманяри така и от други възрастни хора чиито родове живеят и са живели в района от незапомнени времена. Накрая като сглобих събраните факти се получи следната картина. Лицето на което ще бъде правено предсказание / ще го наричам за кратко титуляря /,след като е внесло необходимата такса е заведено заедно с придружаващата го свита до самото светилище/прорицалище. Пазителят го запознава с ритуала който трябва да бъде извършен преди да започне същинското предсказване. За целта трябвало на специално пригоденият жертвеник да бъде принесен в жертва 3- годишен бик.

Следва продължение ....

Последно променена в Вторник, 29 Май 2012 09:46
Илиян Бучков

Техникум по ветеринарна медицина ТВМ "Иван Петрович Павлов" - гр. Ст. Загора
Аграрен Университет Пловдив - агроном
Специализация по Туризъм
Любител историк

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната